Финансистът Никола Филипов: Предстоят фалити, Европа е пред рецесия
Автор: Биляна Веселинова, " Труд " Следвайте " Гласове " в
- Господин Филипов, високите цени в комерсиалните вериги, битовите сметки, горивата към този момент са причина да се регистрира растеж на бързите заеми за погасяване на месечни разноски при българските фамилии. Каква е повода за сходни данни - безучастие на страната във връзка с спекулата, изпусната инфлация или нещо друго?
- Високите цени на храните и енергийните запаси са в действителност сериозен проблем, пред който са изправени семействата в Европа и у нас. Средната брутна работна заплата в страната през 2022 година доближи 1 947 лв., което съставлява растеж от 16,16% по отношение на нейното ниво през декември 2021 година. За същия интервал от време инфлацията измерена през показателя на потребителските цени (ИПЦ) е 16.9%, което значи, че най-малко на пръв взор растежът в инфлацията съвсем бива обезщетен от растежа в заплатите. Хората, обаче надали имат такова чувство. Основната причина за това е, че междинната брутна работна заплата в страната се характеризира със съществени секторни и географски разлики. Най-ниската междинна брутната работна заплата към декември 2022 година от 1124 лв. е в бранш хотелиерство и ресторантьорство, а най-високата възлиза на 4669 лв. и е в основаването и разпространяване на информация и креативен артикули (ИТ сектора).
Най-високата работна заплата за същия интервал от време е в София – град и възлиза на 2692 лв., до момента в който най-ниската е в Хасково и възлиза на 1300 лв.. Сами разбирате, че това са едни извънредно основни разлики и е изцяло обикновено хората от разнообразни географски райони и браншове на стопанската система да имат друго чувство от отрицателното въздействие на инфлационните процеси върху разполагаемия им приход. В този подтекст на загуба на покупателна дарба семействата прибягват към бързи заеми, което е и главната причина за техния растеж в последната година. Изключително проблематична наклонност е намаляването на депозитите до 1000 лв. през 2022 година, което ясно демонстрира, че от ден на ден семейства харчат спестяванията си, с цел да покриват режийните си разноски. В тази обстановка на висока инфлация страната има извънредно стеснен инструментариум, с който да въздейства върху нея. Основните фактори зад високата инфлация през миналата 2022 година бяха цените на енергийните запаси и цените на храните. В последните месеци виждаме тренд на понижаване на цените на енергийните запаси, като този спад беше в най-голяма степен разследване от понижаване на цените на енергийните запаси на интернационалните пазари. Храните, обаче през 2022 година осъществиха растеж от 26,1% на годишната база.
В последните седмици ставаме очевидци на активизация на страната по тази линия, като Национална агенция за приходите, МФ, БАБХ и министерство на земеделието правят инспекции в комерсиалните вериги и по-големите производители на млечни артикули, с цел да открият дали има далавера в търговията. Това, обаче е една извънредно сложна за доказване догадка. Всяко едно вмешателство на страната в свободния пазар постоянно води до по-голямо задълбочаване на казуса, който страната се пробва да реши. Ръстът на цените от последната година в хранително-вкусовата индустрия може да се възстановява единствено по натурален път през силите на търсенето и предлагането.
- Европейската централна банка (ЕЦБ) беше подложена на критика за незадоволителната си инфлационна политика – кои са въпросите, които би трябвало да получат отговор преди да сменяем националната си валута с евро?
- Инфлацията остава най-сериозният проблем пред европейската и българска стопанска система. Трябва да си дадем действителна сметка, че настоящите равнища на инфлация се коренят в извънредно експанзивната парична политика на Европейката Централна Банка в годините след икономическата рецесия от 2008 година. След настъпването на пандемията през 2020 година ЕЦБ за да се избегне потрес в потреблението и вложенията тя продължи тази своя нездравословна политика, което изкара инфлационните процеси отвън всевъзможен надзор. Инфлацията беше засилена в допълнение от два съществени фактора. Първият е разточителната фискална политика на държавните управления в Европа и у нас, а вторият - срутва във веригата на доставките по време на пандемията. Първият фактор продължава и до ден сегашен в България. Последният гласуван в Народното събрание бюджет беше мощно про-инфлационен. Ако обществените заплащания продължат да се усилват безотговорно, а държавните помощи продължат и през 2023 година, инфлацията няма да може да се възстановява по никакъв метод. Тук главният проблем е, че всяка една политическа партия, която дръзне да предприеме тези верни стъпки към нормализиране на обществените разноски, ще поеме съществени политически негативи, тъй като в последните години семействата, както и бизнеса като че ли привикнаха с това страната да им оказва помощ под най-различни форми.
- След като стана ясно, че България няма да желае конвергентен отчет и затова няма да влиза в еврозоната от 1 януари 2024, какви вътрешно политически и стопански цели би трябвало да се изведат?
- Самото неискане на конвергентен отчет от наша страна значи, че нашите европейски сътрудници по един неофициален метод ни споделят, че не покриваме някои от условията за влизането ни в еврозоната. Основната спънка пред този развой остава инфлацията, която за 2022 година през хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ) възлиза на 14,3%. Инфлацията измерена през ХИПЦ е количествен макроикономически измерител, с чието покриване ЕЦБ очевидно не може, а и не желае да направи никакъв компромис без значение, че години наред изпълняваме този аршин. Друг главен проблем обвързван с инфлацията, който сме коментирали с вас нееднократно в последната година е, че тя е тук, с цел да остане макар забавянето на нейния растеж от върха й доближат през септември 2022 година. Тоест, не може да чакаме тя да спадне задоволително бързо и доста, с цел да можем да покрием условията за влизане в еврозоната в средносрочен аспект. Имайте поради, че тази година едвам покрихме критерия за бюджетен недостиг към Брутният вътрешен продукт от под 3%. Един от огромните триумфи на министерство на финансите през миналата година беше точно, че не внесе бюджет в Народното събрание, тъй като в случай че това беше се случило, политиците щяха да гласоподават големи и неустойчиви обществени разноски, с което сигурно нямаше да успеем да покрием условията за бюджетен недостиг към БВП за 2022 година, които на всичкото от горната страна щяхме доста мъчно да успеем да финансираме.
Друг основен миг беше, че министерство на финансите действително трансферира някои обществени разноски в 2023 година, с което стана допустимо към края на 2022 година да имаме бюджетен недостиг към Брутният вътрешен продукт от 2,9%, с което де факто и покрихме условията ни за участие в еврозоната. Един от главните вътрешнополитически проблеми пред участието ни в еврозоната обаче остава тежката политическа рецесия, в която изпадна страната в последните две години, от която като че ли най-малко на този стадий няма излаз. Моите съществени терзания по линия на макроикономическите индикатори в средносрочен аспект са свързани с бюджетните дефицити, които има риск да осъществяваме през 2023 и 2024 година. Ако се образува постоянен кабинет след следващите предварителни парламентарни избори е доста евентуално да стартира неустойчиво харчене на обществен запас, което ще ни отдалечи в допълнение от еврозоната. В по-дългосрочен аспект остава рискът с непокриването на критерия на държавен дълг към Брутният вътрешен продукт, в случай че естествено политическата ни класа не проумее какъв брой е значимо бюджетните дефицити да бъдат уравновесени. Друг значителен евентуален макроикономически риск е увеличение на лихвените нива в страната, което съставлява още един количествен аршин, който би трябвало да покрием, в случай че желаеме да влезнем в еврозоната. Така, че през 2022 година за жалост изпуснахме основен миг за участието ни към еврозоната.
- Защо тогава в политическото говорене се изведоха няколкото закона, чието неприемане сякаш е спънка за участието ни в еврозоната?
- Темата с неприетия пакет от закони в предходния парламент за жалост много се политизира. Там фокусът падна върху кодекса за застраховането, като някаква спънка за участието ни в еврозоната. Това, обаче е несъстоятелно изказване, тъй като други два основни закона един, от който за прането на пари въобще не бяха гледани на комисия. Да не приказваме, че към оня миг в Народното събрание даже нямаше импортиран закон за Българска народна банка, който е основен за приемането ни в еврозоната. До конституирането на нов парламент има близо 2 месеца. Надявам се в същото време страната и бизнесът да реализират единодушие по проблематичните текстове, а държавната администрация да изготви изчезналите законопроекти и те бъдат гласувани в най-кратки периоди. Това е нещо, което е напълно в контрола на политиците и държавната администрация.
- Провалът на последното постоянно държавно управление във финансите и стопанската система на България докара до притеснителни равнища на държавния дълг. Държавните заеми обаче притискат индиректно бизнеса, а без вложения няма напредък – какво може да спре този циничен кръг?
- За излизането ни от този циничен кръг ни е належащо на първо място държавническо мислене. Политическата ни класа би трябвало да проумее, че общественият запас е стеснен и няма по какъв начин в дълготраен аспект да генерираме неустойчиви бюджетни дефицити, които след това да финансираме с поемането на нови държавни задължения. Имайте поради, че се намираме в миг, в който влизането на Европа в икономическа криза става все по-вероятна догадка, което значи, че ние занапред ще емитираме държавен дълг освен по-трудно, само че и на по-високи лихвени нива. Така, че е извънредно значимо обществените разноски да бъдат лимитирани, с цел да можем да избегнем свръхзадлъжняване. Знам, че това звучи като невероятно начинание, тъй като политиците водят обществени политики през държавния бюджет и заради тази причина желаят да раздават колкото се може повече обществен запас на колкото се може повече стопански контрагенти. По-трудното, обаче вярна икономическа политика би била да харчим толкоз колкото изкарваме, т.е. да осъществяваме уравновесени държавни бюджети, което в дълготраен аспект ще ни разреши да не акумулираме неустойчиви равнища на държавен дълг, както и да избегнем едно вероятно увеличение на налозите, което би било пагубно за нашата стопанска система.
- Как се „ охлажда “ стопанска система в условия на проблематични вериги с доставките и колебаещи се цени на сила и запаси?
- Честно казано доста елементарно. В такава обстановка семействата се пробват да акумулират ликвидни буфери в очакване на по-лоши стопански времена, като свиват своето ползване. От друга страна, пък е бизнесът, който в толкоз несигурни времена замразява капиталови планове в очакване на по-добра икономическа вероятност. Наслагването на тези два фактора води до понижаване на брутния вътрешен артикул, спад в цените и понижение понижаване на лихвените нива заради по-малкото търсене на заеми. По този метод стопанската система се охлажда по натурален път без вмешателството на страната в пазарни процеси.
- Евростат регистрира неотдавна, че през последното тримесечие на 2022 година в Европейски Съюз е повишен броят на компаниите, които банкрутират или афишират неплатежоспособност. Трябва ли да се тормозим, че тази наклонност ще продължи и през 2023 година?
- Със сигурност би трябвало да ни тормози, само че не би трябвало да ни изненадва, тъй като банкрутите са интегрална част от бизнес цикъла. Ранната фаза на бизнес цикъла стартира директно след икономическа криза и се характеризира с взрив на започващи нови компании. Напълно натурален развой е част от тези новосъздадени компании да не оцелеят при настъпването на идната икономическа рецесия. Европа се намира на ръба на няколко рецесии, които могат да доведат до влизането на Европа в икономическа криза. Така, че действителността е такава, че ние се намираме на стадий от бизнес цикъла, в които банкрутите занапред предстоят. Този развой се ускорява в допълнение от повишението на лихвените нива, на което ставаме очевидци в последната една година отстрана на ЕЦБ, само че това е вярна и разумна тактика на ЕЦБ, с която се цели изстудяване не прегряващата европейска стопанска система.
Нашият посетител
Никола Филипов е роден на 9 декември 1983 година. Завършва бакалавър със компетентност “Финанси ” в Университета за Национално и Световно Стопанство. Притежава магистърска степен по Инвестиционен мениджмънт от Университета в Рединг, Англия. Специализира Бизнес разбор и оценка в London School of Economics and Political Science в Лондон. Има дълготраен опит в областта на корпоративните финанси. През годините е съветвал и управлявал активите на редица интернационалните капиталови фондове с вложения и ползи в България. Един от основателите на “Съвет за стопански и обществени политики ” (СИПП).
Източник: " Труд "
28 Фев 2023550427 Фев 2023331226 Фев 2023220124 Фев 2023777423 Фев 2023601822 Фев 20239659КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани23 Фев 2023161428 Фев 202369826 Фев 2023768918 Фев 20231531
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
- Господин Филипов, високите цени в комерсиалните вериги, битовите сметки, горивата към този момент са причина да се регистрира растеж на бързите заеми за погасяване на месечни разноски при българските фамилии. Каква е повода за сходни данни - безучастие на страната във връзка с спекулата, изпусната инфлация или нещо друго?
- Високите цени на храните и енергийните запаси са в действителност сериозен проблем, пред който са изправени семействата в Европа и у нас. Средната брутна работна заплата в страната през 2022 година доближи 1 947 лв., което съставлява растеж от 16,16% по отношение на нейното ниво през декември 2021 година. За същия интервал от време инфлацията измерена през показателя на потребителските цени (ИПЦ) е 16.9%, което значи, че най-малко на пръв взор растежът в инфлацията съвсем бива обезщетен от растежа в заплатите. Хората, обаче надали имат такова чувство. Основната причина за това е, че междинната брутна работна заплата в страната се характеризира със съществени секторни и географски разлики. Най-ниската междинна брутната работна заплата към декември 2022 година от 1124 лв. е в бранш хотелиерство и ресторантьорство, а най-високата възлиза на 4669 лв. и е в основаването и разпространяване на информация и креативен артикули (ИТ сектора).
Най-високата работна заплата за същия интервал от време е в София – град и възлиза на 2692 лв., до момента в който най-ниската е в Хасково и възлиза на 1300 лв.. Сами разбирате, че това са едни извънредно основни разлики и е изцяло обикновено хората от разнообразни географски райони и браншове на стопанската система да имат друго чувство от отрицателното въздействие на инфлационните процеси върху разполагаемия им приход. В този подтекст на загуба на покупателна дарба семействата прибягват към бързи заеми, което е и главната причина за техния растеж в последната година. Изключително проблематична наклонност е намаляването на депозитите до 1000 лв. през 2022 година, което ясно демонстрира, че от ден на ден семейства харчат спестяванията си, с цел да покриват режийните си разноски. В тази обстановка на висока инфлация страната има извънредно стеснен инструментариум, с който да въздейства върху нея. Основните фактори зад високата инфлация през миналата 2022 година бяха цените на енергийните запаси и цените на храните. В последните месеци виждаме тренд на понижаване на цените на енергийните запаси, като този спад беше в най-голяма степен разследване от понижаване на цените на енергийните запаси на интернационалните пазари. Храните, обаче през 2022 година осъществиха растеж от 26,1% на годишната база.
В последните седмици ставаме очевидци на активизация на страната по тази линия, като Национална агенция за приходите, МФ, БАБХ и министерство на земеделието правят инспекции в комерсиалните вериги и по-големите производители на млечни артикули, с цел да открият дали има далавера в търговията. Това, обаче е една извънредно сложна за доказване догадка. Всяко едно вмешателство на страната в свободния пазар постоянно води до по-голямо задълбочаване на казуса, който страната се пробва да реши. Ръстът на цените от последната година в хранително-вкусовата индустрия може да се възстановява единствено по натурален път през силите на търсенето и предлагането.
- Европейската централна банка (ЕЦБ) беше подложена на критика за незадоволителната си инфлационна политика – кои са въпросите, които би трябвало да получат отговор преди да сменяем националната си валута с евро?
- Инфлацията остава най-сериозният проблем пред европейската и българска стопанска система. Трябва да си дадем действителна сметка, че настоящите равнища на инфлация се коренят в извънредно експанзивната парична политика на Европейката Централна Банка в годините след икономическата рецесия от 2008 година. След настъпването на пандемията през 2020 година ЕЦБ за да се избегне потрес в потреблението и вложенията тя продължи тази своя нездравословна политика, което изкара инфлационните процеси отвън всевъзможен надзор. Инфлацията беше засилена в допълнение от два съществени фактора. Първият е разточителната фискална политика на държавните управления в Европа и у нас, а вторият - срутва във веригата на доставките по време на пандемията. Първият фактор продължава и до ден сегашен в България. Последният гласуван в Народното събрание бюджет беше мощно про-инфлационен. Ако обществените заплащания продължат да се усилват безотговорно, а държавните помощи продължат и през 2023 година, инфлацията няма да може да се възстановява по никакъв метод. Тук главният проблем е, че всяка една политическа партия, която дръзне да предприеме тези верни стъпки към нормализиране на обществените разноски, ще поеме съществени политически негативи, тъй като в последните години семействата, както и бизнеса като че ли привикнаха с това страната да им оказва помощ под най-различни форми.
- След като стана ясно, че България няма да желае конвергентен отчет и затова няма да влиза в еврозоната от 1 януари 2024, какви вътрешно политически и стопански цели би трябвало да се изведат?
- Самото неискане на конвергентен отчет от наша страна значи, че нашите европейски сътрудници по един неофициален метод ни споделят, че не покриваме някои от условията за влизането ни в еврозоната. Основната спънка пред този развой остава инфлацията, която за 2022 година през хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ) възлиза на 14,3%. Инфлацията измерена през ХИПЦ е количествен макроикономически измерител, с чието покриване ЕЦБ очевидно не може, а и не желае да направи никакъв компромис без значение, че години наред изпълняваме този аршин. Друг главен проблем обвързван с инфлацията, който сме коментирали с вас нееднократно в последната година е, че тя е тук, с цел да остане макар забавянето на нейния растеж от върха й доближат през септември 2022 година. Тоест, не може да чакаме тя да спадне задоволително бързо и доста, с цел да можем да покрием условията за влизане в еврозоната в средносрочен аспект. Имайте поради, че тази година едвам покрихме критерия за бюджетен недостиг към Брутният вътрешен продукт от под 3%. Един от огромните триумфи на министерство на финансите през миналата година беше точно, че не внесе бюджет в Народното събрание, тъй като в случай че това беше се случило, политиците щяха да гласоподават големи и неустойчиви обществени разноски, с което сигурно нямаше да успеем да покрием условията за бюджетен недостиг към БВП за 2022 година, които на всичкото от горната страна щяхме доста мъчно да успеем да финансираме.
Друг основен миг беше, че министерство на финансите действително трансферира някои обществени разноски в 2023 година, с което стана допустимо към края на 2022 година да имаме бюджетен недостиг към Брутният вътрешен продукт от 2,9%, с което де факто и покрихме условията ни за участие в еврозоната. Един от главните вътрешнополитически проблеми пред участието ни в еврозоната обаче остава тежката политическа рецесия, в която изпадна страната в последните две години, от която като че ли най-малко на този стадий няма излаз. Моите съществени терзания по линия на макроикономическите индикатори в средносрочен аспект са свързани с бюджетните дефицити, които има риск да осъществяваме през 2023 и 2024 година. Ако се образува постоянен кабинет след следващите предварителни парламентарни избори е доста евентуално да стартира неустойчиво харчене на обществен запас, което ще ни отдалечи в допълнение от еврозоната. В по-дългосрочен аспект остава рискът с непокриването на критерия на държавен дълг към Брутният вътрешен продукт, в случай че естествено политическата ни класа не проумее какъв брой е значимо бюджетните дефицити да бъдат уравновесени. Друг значителен евентуален макроикономически риск е увеличение на лихвените нива в страната, което съставлява още един количествен аршин, който би трябвало да покрием, в случай че желаеме да влезнем в еврозоната. Така, че през 2022 година за жалост изпуснахме основен миг за участието ни към еврозоната.
- Защо тогава в политическото говорене се изведоха няколкото закона, чието неприемане сякаш е спънка за участието ни в еврозоната?
- Темата с неприетия пакет от закони в предходния парламент за жалост много се политизира. Там фокусът падна върху кодекса за застраховането, като някаква спънка за участието ни в еврозоната. Това, обаче е несъстоятелно изказване, тъй като други два основни закона един, от който за прането на пари въобще не бяха гледани на комисия. Да не приказваме, че към оня миг в Народното събрание даже нямаше импортиран закон за Българска народна банка, който е основен за приемането ни в еврозоната. До конституирането на нов парламент има близо 2 месеца. Надявам се в същото време страната и бизнесът да реализират единодушие по проблематичните текстове, а държавната администрация да изготви изчезналите законопроекти и те бъдат гласувани в най-кратки периоди. Това е нещо, което е напълно в контрола на политиците и държавната администрация.
- Провалът на последното постоянно държавно управление във финансите и стопанската система на България докара до притеснителни равнища на държавния дълг. Държавните заеми обаче притискат индиректно бизнеса, а без вложения няма напредък – какво може да спре този циничен кръг?
- За излизането ни от този циничен кръг ни е належащо на първо място държавническо мислене. Политическата ни класа би трябвало да проумее, че общественият запас е стеснен и няма по какъв начин в дълготраен аспект да генерираме неустойчиви бюджетни дефицити, които след това да финансираме с поемането на нови държавни задължения. Имайте поради, че се намираме в миг, в който влизането на Европа в икономическа криза става все по-вероятна догадка, което значи, че ние занапред ще емитираме държавен дълг освен по-трудно, само че и на по-високи лихвени нива. Така, че е извънредно значимо обществените разноски да бъдат лимитирани, с цел да можем да избегнем свръхзадлъжняване. Знам, че това звучи като невероятно начинание, тъй като политиците водят обществени политики през държавния бюджет и заради тази причина желаят да раздават колкото се може повече обществен запас на колкото се може повече стопански контрагенти. По-трудното, обаче вярна икономическа политика би била да харчим толкоз колкото изкарваме, т.е. да осъществяваме уравновесени държавни бюджети, което в дълготраен аспект ще ни разреши да не акумулираме неустойчиви равнища на държавен дълг, както и да избегнем едно вероятно увеличение на налозите, което би било пагубно за нашата стопанска система.
- Как се „ охлажда “ стопанска система в условия на проблематични вериги с доставките и колебаещи се цени на сила и запаси?
- Честно казано доста елементарно. В такава обстановка семействата се пробват да акумулират ликвидни буфери в очакване на по-лоши стопански времена, като свиват своето ползване. От друга страна, пък е бизнесът, който в толкоз несигурни времена замразява капиталови планове в очакване на по-добра икономическа вероятност. Наслагването на тези два фактора води до понижаване на брутния вътрешен артикул, спад в цените и понижение понижаване на лихвените нива заради по-малкото търсене на заеми. По този метод стопанската система се охлажда по натурален път без вмешателството на страната в пазарни процеси.
- Евростат регистрира неотдавна, че през последното тримесечие на 2022 година в Европейски Съюз е повишен броят на компаниите, които банкрутират или афишират неплатежоспособност. Трябва ли да се тормозим, че тази наклонност ще продължи и през 2023 година?
- Със сигурност би трябвало да ни тормози, само че не би трябвало да ни изненадва, тъй като банкрутите са интегрална част от бизнес цикъла. Ранната фаза на бизнес цикъла стартира директно след икономическа криза и се характеризира с взрив на започващи нови компании. Напълно натурален развой е част от тези новосъздадени компании да не оцелеят при настъпването на идната икономическа рецесия. Европа се намира на ръба на няколко рецесии, които могат да доведат до влизането на Европа в икономическа криза. Така, че действителността е такава, че ние се намираме на стадий от бизнес цикъла, в които банкрутите занапред предстоят. Този развой се ускорява в допълнение от повишението на лихвените нива, на което ставаме очевидци в последната една година отстрана на ЕЦБ, само че това е вярна и разумна тактика на ЕЦБ, с която се цели изстудяване не прегряващата европейска стопанска система.
Нашият посетител
Никола Филипов е роден на 9 декември 1983 година. Завършва бакалавър със компетентност “Финанси ” в Университета за Национално и Световно Стопанство. Притежава магистърска степен по Инвестиционен мениджмънт от Университета в Рединг, Англия. Специализира Бизнес разбор и оценка в London School of Economics and Political Science в Лондон. Има дълготраен опит в областта на корпоративните финанси. През годините е съветвал и управлявал активите на редица интернационалните капиталови фондове с вложения и ползи в България. Един от основателите на “Съвет за стопански и обществени политики ” (СИПП).
Източник: " Труд "
28 Фев 2023550427 Фев 2023331226 Фев 2023220124 Фев 2023777423 Фев 2023601822 Фев 20239659КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани23 Фев 2023161428 Фев 202369826 Фев 2023768918 Фев 20231531
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ